Съдбата

Събудих се от блъскане по вратата. Беше Мира. С нея се бяхме запознали преди години, но животът ни завъртя и пътищата ни се разделиха. В деня на развода ми й се обадих и я помолих да ме приюти за ден-два и още същата вечер отпътувах при нея.
С Пламен се бяхме оженили три месеца, след като се запознахме.Направихме малка сватба и с парите, които събрахме от нея Пламен си купи една таратайка с автоматични скорости, която се разпадна след второто ни ходене до село. Докато не я продадохме все ми натякваше, със злобен поглед, че я купил заради мен. За две години семеен живот той не започна работа и десетина коли минаха през ръцете му. Продаде и последната - едно що-годе прилично "Рено", взе парите и три менеца не го видях.
Бяхме на някакъв купон. Естествено с неговите приятели. И тогава го видях да се натиска с някаква едрогърдеста блондинка, с телосложение на кранта и мозъчна дейност, колкото цвичка.

Когато вечерта го попитах, той каза:
- Това ли беше всичко? На моменти въобще не си забавна, а тези моменти започнаха да зачестяват. Днес имах тежък ден. Скарах се с баща ми, спуках гума, един пияница пикаеше върху колата ми, целият съм в масло, а ти ме занимаваш с глупости. Нали съм тук с теб. И всяка секунда те обичам все повече и повече. Не се шегувам. Не спирам да мисля за теб!
Глупости! Идваше ми да изкрещя в лицето му: "Слушай, момченце, омръзнаха ми твоите обяснения. Писна ми от твоите проблеми." И шамар... Винаги съм си представяла как му удрям шамар.
Излишно беше да се заблуждавам, че ме обича. Едва ли беше възможно човек като Пламен да изпитва подобни чувства към жена. Той изпитваше чувства единствено към колите, приятелите и парите. Той беше просто егоист и винаги се представяше така, че той да е жертвата, като че ли всеки прави нещо, че да му навреди...
А изглеждаше толкова добро момче, когато се запознахме...
- Никога не преценявай един кремвирш по обвивката - каза Мира влизайки - Миличка, изглеждаш така сякаш си спала в килера. И вониш като камила...
Може и да бях спала в килера. Истината беше, че не помнех миналата нощ. Бях прекалила с водката и сега в главата ми пееха камбани, като солото се изпълняваше от най-голямата. Знам, че отидох в една кръчма, три преки от тук, седнах на бара и си поръчах водка. После един мухльо ме черпи една, но аз го разкарах, като му казах, че пия от мъка, защото съм болна от сифилис след страстна нощ с африканец.
След петата водка младото барманче реши, че ще затваря и почти ме наблъска в таксито. Какво се е случило после - не помня. Сега стаята прилича на бойно поле и на помийна яма едновременно.
- Чувствам се смачкана - отново се върнах в леглото. Към камбаните в главата ми се беше включил и барабан, който биеше туш.
Петнадесет минути по-късно вече пиех кафе, а голяма пица димеше на масата пред мен.
- Трябва да се срещаш с мъже, миличка - Мира седеше срещу мен и пушеше поредната цигара.
Мира беше 33-годишна, свободна и остроумна, изглеждаше страхотно, имаше 5 кг. силикон по тялото си и изкуствено избелени зъби. Мъжете си падаха по нея.
- Виж ме мен - свободна, модерна, с голяма сметка в банката и със сбъднати мечти - тя изтръска цигарата си в пепелника.
- Да, И довечера ще се гушкаш с Жребеца на годината - казах като избърсах устата си.
- Вярно, че краката ми се изморяват, но иначе ми харесва... Срещам се с различни хора.
- Да, с плешиви глави и дебели портфейли.
- Господи, човек може да си помисли, че те карам да ходиш на погребение. Няма да си седиш тук, да ближеш рани и да водиш живот на монахиня. Светът не е свършил, миличка. Навън те чакат поне 100 мъже с голям член и ослепителна усмивка. Я се погледни - какво ти пречи? - Тя се приближи към мен и разгледа лицето ми. - С малко грим, коректор тук-там, с нова прическа и прилични дрехи ще изглеждаш като нова. Миличка, цветът на косата ти е ужасен. Това русо ли е или рижо? - тя погледна изгорялата ми от боядисване в домашни условия коса.
Замълчах. Знаех, че не изглеждам като слязла от корица, но пък и не ми пукаше. Какво като не бях махнала стария, олюскан лак от ноктите си? Пламен не би забелязал дори ако се разхождам гола, с боядисано тяло из стаята.
- Чудя се, миличка, дали имаш представа колко ужасно изглеждаш?! Нищо чудно, ме Женкаря, когото си наричала свой мъж, си е хванал друга.
Нищо не казах. Въпреки всичко ме заболя. Е, бях се подхлъзнала на динените кори на живота и резултата беше дълбока депресия и 12 килограма отгоре.
- Вместо да се срещам с Ромео, може би е най-добре да вляза в дупката си и да послушам джаз.
- Тази музика звучи като мухмурлук след тежък запой. Неможеш да спечелиш от тотото, скъпа, ако не си купиш фиш. В живота е същото.
- Стигнах до заключението, че мъжете не са способни на дългогодишни връзки...
- О, я стига! До там ли стигнахме?!? Никакви мъже?! Скъпа, вярно е, че мъжете са идиоти, но това в това е техния чар. А когато чинията е празна, обираш и трохите ако си гладен...
Чаках Истинския почти 10 години. Пламен изглеждаше страхотно, умееше да спечели една жена, а на мен не ми трябваше много - една негова усмивка и бях готова да скоча в леглото му.
Животът ме хърляше ту в ръцете на Рамбо, ту в ръцете на Гадняра, докато не попаднах в ръцете на Женкаря.
Пламен беше луд по жените. А аз бях луда по сладолед. Готова бях на всичко за една голяма, богата мелба.
Няколко месеца по-късно разбрах, че Пламен се вижда с една фризьорка. Последният ни разговор беше:
- Кой ти каза?
- Никой нищо не ми е казвал. Да не си мислиш, че съм глупачка? Видях те! Майната ти!
Неможеш да спреш стрелките на времето и няма как да върнеш нещата назад. Но можеш да забравиш. Постарах се да забравя доста неща. Беше като кошмар.
- Стига! Идваш с мен. Имам среща след три дни с един бизнеспартньор, но няма да говорим за работа. Покани ме на по чаша. Опасен образ е. А и говорят за него, че е похотлив като моряк в отпуск... Скъпа, знам, че ти трябва време да подредиш живота си, но не го пропилявай...
Три дни по-късно седяхме с Мира в една пицария и чакахме. Бяхме посетили няколко козметични салона и един център за масаж, десетина магазина и цял ден нищо не бях слагала в устата си. Но пък се чувствах като пубертет на първа среща. И изглеждах добре!
- Мразя хора, които си мислят, че могат да закъсняват по половин час - казах, защото вече губех търпение. - Това някакъв нов начин на привличане на внимание ли е? Хайде да си тръгваме.
- Няма нужда. Ето го! Идва! - Мира беше седнала срещу вратата и първа го видя. Махна му от масата - Скъпа, запознай се с...
Вдигнах поглед и разбрах - вече го познавах...
Беше Пламен...