Ивайло

Това е моето кратко разказче за най-прекрасното чувство - да бъдеш майка. Всъщност писала съм го преди четири години - при навършването на годинка на сина ми. Сега Ивайло е на 5 г., но още помня първата година от живота му, така сякаш беше вчера.

Кога измина една година?
Една година, откакто прегърнах сина си. Една година откакто чух бебешкия му плач. Една година от първият му ден на този свят. Една година...
Бързо отмина... Почти не я усетихме
Помня деня, когато се роди сина ми - един слънчев септемврийски ден. Помня очакването, тревогите, а после радостта, вълнението - имам син!
Първото докосване. Мекото вързопче, което ми подават и сълзите в очите ми. Ето го - Голямото Чудо. Едно прекрасно бебе, мъничко и топло. С мека, черна коса и чипо носленце.
И първата вечер с бебето вкъщи. Учудването ми, когато го видях за първи път голичко. Толкова беззащитно, толкова мъничко...
И дните ни заедно - еднообразни на пръв поглед, но толкова различни един от друг. Първата усмивка, първите колики, първото пюре и супа... и първото зъбче и крачка...
Толкова радост само в една година.
И тревоги и безсънни нощи.
Кога измина една година?...