Новината, че ще имам бебе ме свари абсолютно неподготвена. Бях на крачка да постигна мечтата си в рекламния бизнес, нямах сериозна връзка от месец и финансовите ми възможности едва покриваха ежедневните ми разходи.
Бременността ми мина много леко. Нямах сутрешни неразположения, разхождах се по цял ден. Дните минаваха. Аз усещах бебето как расте в мен и все повече свиквах с мисълта за него.
Бебето се появи на бял свят в една прохладна летна утрин. Първият му вик огласи родилната зала и аз бях най-гордия човек на земята.
Малкото човече стана най-важното нещо в моя живот.
Почти спрях да обръщам внимание на външния си вид, забравих гримовете и червилата, които преди толкова използвах, не се поглеждах с дни в огледалото, докато един ден не се качих на кантара. Не повярвах на очите си - кантарът показваше с 20 кг. над моите си нормални. Наистина, по време на бременността качих 25, но очаквах да съм свалила излишните още в болницата. Ужас! Бях смъкнала само 5 килограма. Погледнах се в огледалото. От там ме гледаше уморено, състарено и подпухнало лице. Жизнеността ми сякаш беше изчезнала с появата на бебето, нямаше го и блясъкът на косата ми, кожата ми имаше груб и пожълтял цвят. Изглеждах с 5 години по-стара, а бях майка само от месец. Трябваше да взема спешни мерки да възвърна предишния си вид, да съживя цвета на кожата и косата, отново да вляза в старите си дрехи.
Реших да използвам времето, когато синът ми спи лично за мен.
Да изпитам волята си с някоя диета беше немислимо - кърмех малкия си син и неможех да го лишавам от нужните му хранителни вещества.
Съставих си план за премахване на излишните килограми и реших по никакъв повод да не го променям. Планът ми включваше хранителен режим, с много зеленчуци, плодове, минерална вода и млечни продукти, а така също и много упражнения.
Първото за което трябваше да се погрижа беше косата. Реших малко да подстрижа дългата си коса и да сменя цвета й. Исках пълна промяна и изрбрах боя, която да ме превърне в блондинка. Смених визията си и резултатът ми хареса.
Страхувах се от упражненията, защото през деня много се уморявах покрай грижите за бебето, а пък и нощното недоспиване допълнително взимаше част от енергията ми. Но знаех, че без специални упражнения за стягане и стречинг нямаше да постигна голям резултат. Реших да опитам отначало с леки упражнения, да пусна някоя бърза музика и да танцувам ритмично в такт с нея. Избрах една от любимите ми песни на Дженифър Лопес и... затанцувах. Отначало се чувствах малко скована, тромава и несигурна, но музиката ме поглъщаше и след половин час вече се чувствах лека, сякаш бях не 75, а 55-килограмова танциорка. Танците в тясното жилище станаха основно движение, което правех почти непрекъснато - танцувах сама, танцувах с бебето, танцувах докато почиствах дома си...
...Бебето плачеше в стаята и това ме събуди от унеса на танца. Трябваше да видя малкото човече, да го нахраня и да го преоблека. Мислех, че силите няма да ми стигнат да отида до стаята, но сякаш имах крила. Умората беше изчезнала. Очаквах на следващия ден ужасна мускулна треска, но на сутринта се чувствах отпочинала и бодра.
Четох някъде за една специална баня със зехтин, която се прави един път на две седмици. Това беше баня, която осигуряваше много бързо здравата и еластична кожа, от която се нуждаех.
Влязох в банята и започнах да втривам затопления зехтин из цялото си тяло. Постоях в топлата баня 15 минути и след това отмих зехтина. Редувах топъл със студен душ. Това ме тонизира и аз останах бодра през целия ден.
И през целия този месец си внушавах: "Всичко става лесно и успешно!" и "Аз съм красива и млада!" Създавах визуално изображение на самата себе си вече по-слаба, красива и млада. Усещах се като човек, който е постигнал целта си. Представях си новите дрехи, които щях да си купя, как щяха да стоят на стегнатото ми тяло.
Съсредоточих вниманието си върху светлите страни от живота. Постарах се да забравя всичко, което е безинтересно, отвратително и тягостно. Запомних само моите слънчеви дни.
Синът ми растеше, а заедно с него растеше самочувствието ми...
...и заедно със сина ми се променях и аз...
Няма коментари:
Публикуване на коментар