Аз!

Казвам се Рита! На 32 години. Имам вечно зает съпруг, двегодишен син и малко кученце с неустановена порода, на име Тико. В белите Тико е абсолютна конкуренция на сина ми...
Домашната въртележка ме завъртя преди две години и още се въртя, че чак свят ми се вие...
Баналното ми ежедневие, което се свежда до гладене, чистене, пране и отвреме-навреме седемминутен секс, не ми дава достатъчно усещания, а аз съм свикнала на високи дози адреналин...
* * *
Денят започна по най-гадния начин. Съседът от третия етаж ни събуди в седем с блъскане по стените /ясно, поредния ремонт за годината!/.


Съпругът ми си беше захвърлил някъде ключовете от колата и на мен се падна честа да ги открия. Сред неспирно мърморене от негова страна... Синът ми запищя с цяло гърло на път към детската ясла. За капак черни навъсени облаци се бяха спрели над нашата улица и обещаваха дъжд до края на деня.
В 9 вече бях капнала от умора и едва се довлякох до къщи...
Цял живот чакам да дойде време за почивка. Накрая реших сама да си я дам.
Отидох сама на кино. Само че поради ранния час на деня не открих никой с който да ми се приказва. Накрая видях едно симпатично момче, което сякаш беше излязло от списание "Фитнес, спорт и туризъм", и се зарадвах, докато не дойде достатъчно близо, че да прочета на фланелката му. И знаете ли какво пишеше на нея? "Природата-майка е кучка, но аз имам голям... прът!" Мразя авантюрите. Те поглъщат излишно много време. Пък и всички тези вълнения свързани с тях... Заслужават ли си? Плюх си на петите...
Обикновенно, когато съм нервна извеждам Тико на разходка, но вече валеше и аз три пъти обличах и събличах дъждобрана. В крайна сметка реших поне Тико да е щастлив и излязохме. Оставих за по-късно мръсните чинии от закуската в мивката и разхвърляните кревати. Оставих запалена и една миниатюрна лампа, върху нощното ми шкафче, която ненавиждах. Имаше формата на идеално женско тяло и всеки път, когато я погледнех ми напомняше за 15-те килограми, които трябваше да сваля. Тайно се надявах да се умори и угасне накрая.
Дъждът ту се усилваше, ту намаляваше. Върху очилата ми се стичаха тънки вадички, които ми пречеха да виждам... Тико изведнъж ме дръпна рязко с каишката и затича нанякъде. Аз след него... Прескачах отначало локвите, но после започнах нарочно да шляпам в тях... Бяхме трогателна картинка. Оказа се, че цялото това тичане е заради едно грозновато куче от женски пол, по което Тико май си падна. Но кучката май беше на друго мнение, защото демонстративно му врътна гръб и отмина с вдигната опашка. Потупах Тико по главата и казах "Сексуалното поведение е химия, Тико! Пък и ти вече си имаш харем!"
Върнахме се вкъщи. Съседът вече пробиваше дупки. Въртеше с бормашината, но сякаш дълбаеше в мозъка ми...
* * *
Събуди ме кучешки лай... Тико явно беше гладен, гледаше ме неразбиращо и душеше въздуха... В кухнята ме чакаха неизмитите чинии, не бях оправила и креватите от сутринта. Влязох в спалнията. противната лампа още светеше и все така ми напомняше за моето несъвършенно тяло. Хванах миниатюрното маце и с все сила го запратих в края на стаята. После почистих остатъците от съвършенното тяло.
Вече бях по-добре...