Съпругът ми Петър е машинист и Ивчо отдавна знае, че влакът прави "пуф-паф" и че "тати кара влакчето". Един ден се случи така, че минавахме покрай жп-линия. Мина влак. Ивчо нададе радостен вик и започна да крещи с всички сили: "Тата, тата, тата" като очакваше баща му да се покаже от прозореца на локомотива, за да му махне. Само че това не се случи, защото...Пепи беше взел Ивчо в ръцете си. Изненадата на хлапето беше неописума, когато видя, че тати го е гушнал, а не кара влака.
Ивайло познава вече и различните мобилни телефони. Безпогрешно познава чий телефон звъни. Често, когато звъни моят телефон тича към мен и вика: "Мама" или пък, когато звънне някой друг - непознат телефон, казва: "Мама, не". Един ден беше взел телефона на баща си и започна да говори: "Тата, И... хър-хър" ("Тати, Ивчо спи"). Когато го попитам как се казва, той отговаря: "И..." (казва го точно така - сякаш има още нещо неизречено след това "и". Звучи като "и" с многоточие).
Една интересна и смешна случка ни се случи неотдавна. Тъкмо бях изкъпала Ивчо, облякох го с чисти дрешки и се готвехме за спане. За секунда обърнах погледа си от него. След малко Ивчо вече го нямаше. Започнах да го търся из стаите. Накрая погледнах и в банята и... Ивчо беше седнал в басейнчето си, със сухите и чисти дрешки, във все още неизхвърлената вода след къпането. Прихнах и през смях го питам: "Какво правиш?" А той, ни лук ял, ни лук мирисал, отговаря: "И...чип-чип" ("Ивчо се къпе") и пляска във водата с крачета.
Когато обсъждаме със съпругът ми какво ще готвим за следващия ден, Ивчо се включва и най-невинно казва: "Боб".
Ето и няколко думички, които Ивчо казва, заедно с техния превод:
ду-ду - дядо
ба-ба - баба, бате, Зайо Байо
аба - чичо Емил
еле Лю-лю - леля Люси
дю-дю-ю-ю-ю - така казва петлето
га-га - така казват чайките
ди-дин - стотинки
бон-бон - бонбонки
кач-кач - качвам се
кам - камък
дии - седни
мама Ни-ни - мама Мими
Те-ти - Пепи
И... - Ивчо
дин - дъжд
август `2005
Няма коментари:
Публикуване на коментар