Ето кое ме впечатли днес!

А тази Снежанка помните ли?
Ето това днес прочетох и си спомних детството! Хубави години бяха. Позволих си да цитирам от този блог като леко промених текста, според моите си спомени.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и
никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна
телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

МОЕТО ДЕТСТВО!
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип "голям пипит".
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всеки петък, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още
преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни.
След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и
как трябва да го разбереш.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв поk6; блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да гледаш през прозореца кой блок има ток и да прелистваш на ум дали не познаваш някой от там за да му идеш на гости да гледаш мача.
Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в училище.
Да ти намалят поведението! С две единици!
Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш.
Да ходиш на училище от 07.00ч., за да участваш в задължителната физ. зарядка.
Да се хвалиш пред приятелчетата си колко бой си изял от мама и тате.
Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а с още десетина вагабонти, с надеждата да докарат "Pif" и ако няма да търчите през глава до следващия РЕП.
Да можеш по всяко време като огладнееш да отидеш у съседите и да те нахранят.
Да измислиш мелодия, която да свириш с уста, за да си повикаш детето да се прибира.
Баба ти прави най-добрите палачинки!
Да си занесеш запалката за зареждане.
Да си мечтаеш за електронен часовник.

цитат-che's blog