неделя, 18 декември 2011 г.

Домашен уют и прясно изпечена питка

Най-обичам вечер, когато се приберем всички вкъщи, децата тичат из стаите, в очакване на вечерята, а пък аз се суетя около печката. Наоколо мирише на прясно изпечен хляб и домашен уют. В такива моменти съм най-щастлива.

Това, което ще ви предложа е една от най-любимите ни питки. Видях я в някакво списание, но кое - не помня. Наистина става всеки път и е невероятна.



понеделник, 5 декември 2011 г.

Кифлички


Това е третата рецепта за днес.


Направих тази рецепта, която взех "назаем" от Наталина и от сайта "Гответе с мен"
Оказа се, че тези кифлички, които при Наталина са "Сладки хлябчета за машината за хляб", са много, много вкусни. Пък и лесно се приготвят.

Содени питки



Това са едни от любимите ми питчици, които правя, когато имам малко повече време. Тогава не пускам в ход машината за хляб, а сама омесвам тестото.
Приятно е да усещаш мекото тесто, което си пробива път между пръстите и започва да придобива нуждана конститенция, едва загатвайки за невероятния вкус, който ще придобие след слагането му във фурната.

Картофена вкусотия


Ето ме отново. След двегодишно НЕписане в този блог, реших да го поизтупам от прахта и да дам възможност на новите ми/стари страсти - фотографията и готвенето, да видят бял свят. Все още се уча да правя добри снимки, мога да кажа същото и за готвенето, но смятам, че вече съм готова да покажа това, което напоследък ме ангажира през целия ден.
Да запечатвам с фотоапарата прекрасни мигове с децата си, да снимам красиви места, които съм посетила и да сготвя за любимите си хора вкусна гозба - това са нещата, които правя с голямо удоволствие. Ще ги споделям с вас. Дано успея да пресъздам това, което се случва в моето ежедневие.
Днешното ми предложение е обикновена, но много вкусна манджа с картофи.

неделя, 12 април 2009 г.

Честит празник!


Честит празник на всички, които носят име на цветя!
Честит имен ден и на моята слънчева Калина!

вторник, 6 януари 2009 г.

Ето кое ме впечатли днес!

А тази Снежанка помните ли?
Ето това днес прочетох и си спомних детството! Хубави години бяха. Позволих си да цитирам от този блог като леко промених текста, според моите си спомени.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

Съдбата


Събудих се от блъскане по вратата. Беше Мира. С нея се бяхме запознали преди години, но животът ни завъртя и пътищата ни се разделиха. В деня на развода ми й се обадих и я помолих да ме приюти за ден-два и още същата вечер отпътувах при нея.
С Пламен се бяхме оженили три месеца, след като се запознахме.Направихме малка сватба и с парите, които събрахме от нея Пламен си купи една таратайка с автоматични скорости, която се разпадна след второто ни ходене до село. Докато не я продадохме все ми натякваше, със злобен поглед, че я купил заради мен. За две години семеен живот той не започна работа и десетина коли минаха през ръцете му. Продаде и последната - едно що-годе прилично "Рено", взе парите и три менеца не го видях.
Бяхме на някакъв купон. Естествено с неговите приятели. И тогава го видях да се натиска с някаква едрогърдеста блондинка, с телосложение на кранта и мозъчна дейност, колкото цвичка.